Описание
Ето как започна тази история.
Уморени от бели, палавниците Калина и Яна, към които сеприсъедини и току-що проходилата Еличка, тръгнаха след мен и заподсмърчаха:
– Разкажи нещо, разкажииии…
– Какво да измисля, всичките ми лудории знаете, бягайте да играете!
Вчера им разказах, как като малка се бях скрила зад вратата под палтото на дядо и съм заспала. Баба ме търсила, цялата махала вдигнала на крак, а мен ме няма. Когато, треперейки от страх се прибрала, затворила вратата и чак тогава видяла как тихичко си спя скрита под палтото.
Да им разкажа как подмених бонбоните с камъчета… о, не, веднага ще пробват този номер! Пък и сладкото не е полезно за зъбките!
Тогава се сетих за старата играчка с пъстрите стъклени очи, която всяка вечер ми разказваше чудноватите си истории. Не знам откъде се беше взела, но ако съдех по странния ѝ вид, беше преминала през много деца и всяко от тях беше добавило по нещо, за да стане най-прекрасната в целия свят. Така странното същество се беше сдобило с две различни по цвят уши – едното розово, а другото зелено на червени точки.
Кой знае по чия хрумка, но освен своите, то имаше и още две ръчички. Вероятно някой си е мислил, че така любимата играчка ще може да грабне четири сладоледа или толкова шоколад. То имаше и една предълга опашка, завършваща с пухкав пискюл, която спокойно можеше да се преметне през вратлето вместо шал. На 4 мен също ми се искаше да ѝ подаря нещо и сериозно обмислях идеята да ѝ пришия две копчета за очи на
тила. Защо ли? Ами аз бях много любопитна и постоянно си въртях главата наляво-надясно. Ех, ако имах четириочи, мислех си тогава, щях да виждам всичко, ама всичко! И точно когато измислих къде да ги поставя, започна тази напълно истинска история, която ще разкажа сега.
Отзиви
Все още няма отзиви.